20.01.2013 г., 10:29

Ще ни гледат с укор

965 1 0

По еко-пътека в Балкана задъхано крача

и мисля си с радост - Каква красота!

И  много съм горда, че тази картина,

отстояна за нас е от дедите с кръвта.


Там, където се целуват върхът и небето

и се пазят тайни в дебри недостъпно,

за герои и хайдути, за велики битки,

за живот, прекършен и съдби нелеки.


В гърлото ме стяга нещо, въздух недостига,

в яд се гърчи, негодува моето сърце горещо,

че за всяка педя хиляди кръвта пролели,

да живеем днес свободно, жертвали се много.


Днес земята я раздават все за каузи лъжовни

и се мъчат да ни убеждават, че са тъй грижовни,

но ако от гроба станат нашите деди велики,

онемели ще ни гледат с укор и ще ни заплюят в упор!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...