airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
28 ene 2011, 12:44

Ще рисувам мечтата си 

  Poesía
661 0 4

По начервените 

   устни на нощта

      четях за себе си 

         истини.

               Грациозно

     разпръснат дъждът

           е докоснал лицето ми

                 с пръсти.

                Хладна среща

                  на дух и

                       луна,

                избуяла 

                        в 

                     безсънните мисли.

               Крайна спирка,

                 под нечия звезда

       сред море - спомен -

             екове песни.

              Тишината 

                     ухажва съня,

            не обичам жестоките 

               истини,

              но геройски 

                        обяздвам

                  нощта,

               тя шепти

                и разказва ми 

                    мислено.

                    Аз съм малкият син,

                       тя ламя,

                 златна ябълка

                     пазя си вещо.

                Чупя орехи в шепи

                    едва,

             търся в детските спомени

                    още.

                  С начервените устни 

                        нощта си отива,

                     аз съм по нощница,

                       ще запълня с надежди

                                    деня,

                       ще рисувам мечтата си -

                                 блудница.

                  

           

                      

                 

     

         





 


© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??