Ще рисувам мечтата си
По начервените
устни на нощта
четях за себе си
истини.
Грациозно
разпръснат дъждът
е докоснал лицето ми
с пръсти.
Хладна среща
на дух и
луна,
избуяла
в
безсънните мисли.
Крайна спирка,
под нечия звезда
сред море - спомен -
екове песни.
Тишината
ухажва съня,
не обичам жестоките
истини,
но геройски
обяздвам
нощта,
тя шепти
и разказва ми
мислено.
Аз съм малкият син,
тя ламя,
златна ябълка
пазя си вещо.
Чупя орехи в шепи
едва,
търся в детските спомени
още.
С начервените устни
нощта си отива,
аз съм по нощница,
ще запълня с надежди
деня,
ще рисувам мечтата си -
блудница.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
