Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
17 oct 2006, 15:49

Ще се науча да те чакам! 

  Poesía
1107 0 7
Ще се науча да те чакам!
(На теб)

Искаш ли да седнем двама  -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща?
Кажи ми как живееш? Добре ли си, кажи?
Загубил ли си вече сили
пред стари новини да спиш?
Все тъй, по навик, всичко смилаш...
... или да се събудиш се боиш?
Недей! Поспи! Дремни си още...
... Търговията върви... и зима иде...
Ще засипе всичко тежък сняг.
Навън е студ и непрогледна нощ е.
Луната спори с няколко звезди
за правото да светят в леден мрак.
Но някъде, дълбоко там, под този лед,
нови семена лежат на старите надежди -
за нов живот, за ново слънце...
Не бързаш... Знам... Ще се науча да те чакам!
Ще търся в пясъка на твоя сън
единственото животворно зрънце,
което тровят от години
със този сладък сън, разбъркал мисли,
превърнал хора във пустини...
Но ти дремни! Поспи си още!
Ще дойде ден и туй ще мине!
Вън хладна, ветровита нощ е...
... търговията върви... и зима иде...

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да знаеш да чакаш.... Поздрав
  • Не бързаш... Знам... Ще се науча да те чакам!
    Ще търся в пясъка на твоя сън
    единственото животворно зрънце,
    което тровят от години

    под спорещата луна...
    Този пасаж ме развълнува.
    Поздравявам те, Митко.
  • Интересен стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубав стих, Вестине!
    Много хубав...
  • Щом е вход свободен идвам и аз Няма да козваш кой е той Поздрави
  • Сама избери... вход свободен, изходи много. Пиша без никаква ирония - всеки сам избира-намира входовете и изходите от един текст. Аз съм видял едно, ти ще видиш друго, а може и да ми се е привидяло. Поздрав, Креми!
  • Нещо, като че ли недоразбрах...
    Кой е той?
Propuestas
: ??:??