Ще се науча да те чакам!
Ще се науча да те чакам!
(На теб)
Искаш ли да седнем двама -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща?
Кажи ми как живееш? Добре ли си, кажи?
Загубил ли си вече сили
пред стари новини да спиш?
Все тъй, по навик, всичко смилаш...
... или да се събудиш се боиш?
Недей! Поспи! Дремни си още...
... Търговията върви... и зима иде...
Ще засипе всичко тежък сняг.
Навън е студ и непрогледна нощ е.
Луната спори с няколко звезди
за правото да светят в леден мрак.
Но някъде, дълбоко там, под този лед,
нови семена лежат на старите надежди -
за нов живот, за ново слънце...
Не бързаш... Знам... Ще се науча да те чакам!
Ще търся в пясъка на твоя сън
единственото животворно зрънце,
което тровят от години
със този сладък сън, разбъркал мисли,
превърнал хора във пустини...
Но ти дремни! Поспи си още!
Ще дойде ден и туй ще мине!
Вън хладна, ветровита нощ е...
... търговията върви... и зима иде...
(На теб)
Искаш ли да седнем двама -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща?
Кажи ми как живееш? Добре ли си, кажи?
Загубил ли си вече сили
пред стари новини да спиш?
Все тъй, по навик, всичко смилаш...
... или да се събудиш се боиш?
Недей! Поспи! Дремни си още...
... Търговията върви... и зима иде...
Ще засипе всичко тежък сняг.
Навън е студ и непрогледна нощ е.
Луната спори с няколко звезди
за правото да светят в леден мрак.
Но някъде, дълбоко там, под този лед,
нови семена лежат на старите надежди -
за нов живот, за ново слънце...
Не бързаш... Знам... Ще се науча да те чакам!
Ще търся в пясъка на твоя сън
единственото животворно зрънце,
което тровят от години
със този сладък сън, разбъркал мисли,
превърнал хора във пустини...
Но ти дремни! Поспи си още!
Ще дойде ден и туй ще мине!
Вън хладна, ветровита нощ е...
... търговията върви... и зима иде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
