18 jul 2007, 9:27

Ще се протегна като дива котка, сластно

  Poesía
1.2K 0 15
Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.

В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло
и грабнало на слънцето палитрата,
разлива злак по голото ми тяло.
Завесите ми махват непринудено -
пропускат вътре сънения вятър
и с мириса на сол, море и влюбени,
посрещаме преситени зората.
И звън-звънящи, в ритъм жив сърцата ни
напомнят за настъпващото утре.
Ръката ти се гмурва във косата ми...
Дали да се заключим днес отвътре?

Протягам се... и, дявол да го вземе,
будилникът с кресливия си глас
разкъса омагьосаното време...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...