ellyst
136 el resultado
Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...
  1034  12 
И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...
  1542  28 
Той се престори, че в нея е влюбен,
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве- ...
  710 
Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...
  590 
Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...
  1475  10 
Онзи от другата приказка
На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто. ...
  626  13 
На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...
  609 
Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват, ...
  882  13 
Кристалният ток отразява в дъга светлината.
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...
  1217  19 
Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...
  791 
Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...
  714  19 
Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки, ...
  568 
Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...
  727 
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито. ...
  477 
Сто години се скитах из приказки -
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни ...
  619 
„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...
  610 
Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
И често си мечтае да отвие ...
  803  20 
Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...
  1440  13 
Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...
  497 
Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...
  548 
Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...
  683  13 
Толкова си приличате - той като теб е смугъл
и във костюм се облича само във краен случай,
пуши по малко, рядко и гръмогласно се смее,
пази си във тетрадка стиховете за „нея”
(казва, че била минало - вярвам ти, му отвръщам) ...
  672  11 
Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...
  490 
Той криле не поиска – душата му дива не може
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -
само как я целува, и как я прегръща, и люби...
Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз. ...
  883  21 
Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем. ...
  873  14 
С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...
  1244  24 
Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...
  683 
Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.
Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд ...
  824  24 
Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
  620  10 
(Ще си запаля, прощавай - не го броя за порок.
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота - ...
  674  15 
Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...
  782 
В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...
  823  14 
Да, красива съм, принце - порочна, загадъчна, твоя.
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоят ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.
Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста ...
  1032  25 
Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...
  837  24 
Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
  1638  31 
Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение ...
  656 
Без любов съм за никъде.
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа ...
  839  14 
Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ. ...
  707 
Между нас - милиметър дихание
и нощта, мека като масло.
Разтопено е разстоянието
на молекулярно ниво.
  632  10 
Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки.
Той обича да пие кафе ...
  592  12 
Propuestas
: ??:??