ellyst
136 el resultado
Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...
2007
12
И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...
2197
3
29
Той се престори, че в нея е влюбен,
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве- ...
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве- ...
989
8
Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...
861
9
Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...
2167
10
Онзи от другата приказка
На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто. ...
На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто. ...
902
13
На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...
1012
3
Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват, ...
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват, ...
1194
1
13
Кристалният ток отразява в дъга светлината.
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...
1841
2
19
Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...
1178
3
Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...
949
19
Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки, ...
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки, ...
801
6
Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...
960
8
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито. ...
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито. ...
720
5
Сто години се скитах из приказки -
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни ...
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни ...
877
9
„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...
858
7
Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
И често си мечтае да отвие ...
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
И често си мечтае да отвие ...
1482
20
Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...
2097
1
13
Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...
796
3
Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...
856
8
Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...
936
13
Толкова си приличате - той като теб е смугъл
и във костюм се облича само във краен случай,
пуши по малко, рядко и гръмогласно се смее,
пази си във тетрадка стиховете за „нея”
(казва, че била минало - вярвам ти, му отвръщам) ...
и във костюм се облича само във краен случай,
пуши по малко, рядко и гръмогласно се смее,
пази си във тетрадка стиховете за „нея”
(казва, че била минало - вярвам ти, му отвръщам) ...
952
11
Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...
756
5
Той криле не поиска – душата му дива не може
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -
само как я целува, и как я прегръща, и люби...
Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз. ...
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -
само как я целува, и как я прегръща, и люби...
Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз. ...
1391
21
Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем. ...
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем. ...
1118
14
С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...
2180
24
Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...
912
5
Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.
Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд ...
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.
Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд ...
1135
24
Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
884
10
(Ще си запаля, прощавай - не го броя за порок.
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота - ...
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота - ...
944
15
Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...
1034
5
В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...
1191
14
Да, красива съм, принце - порочна, загадъчна, твоя.
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоят ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.
Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста ...
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоят ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.
Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста ...
1295
25
Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...
1092
24
Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
2305
31
Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение ...
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение ...
932
8
Без любов съм за никъде.
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа ...
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа ...
1106
14
Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ. ...
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ. ...
1000
6
Между нас - милиметър дихание
и нощта, мека като масло.
Разтопено е разстоянието
на молекулярно ниво.
и нощта, мека като масло.
Разтопено е разстоянието
на молекулярно ниво.
951
10
Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки.
Той обича да пие кафе ...
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки.
Той обича да пие кафе ...
879
12
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
