22 feb 2007, 21:14

Ще стигна края

  Poesía
832 0 6
Вървя в студената гора по снега,
заобиколена от дървета, поклащащи стъбла,
сякаш се опитват да кажат нещо,
но аз не мога да ги разбера.

Вървя... заобиколена от сивота,
студът смразява моята душа.
Мрак настъпва!
Тук-там се чува вой на вълк,
но не спирам да вървя.

Търся те там, в сумрака,
заобиколена от песента на сивата, необитаема гора!

С всяка крачка напред знам,
че няма как да се върна.
Не се обръщам назад,
за да не дойде страха.

Търся те - знам, че си там някъде,
затова продължавам, заслушана
в песента на дивата гора.

Знам, тя ще ми помогне да те открия
и ще ме напътства и закриля.

Вървя безсилна, уморена от плача
на моята душа.
Сега единствено любовта ми дава сила
да продължа.

Чувам Сова, тя те е видяла, нали?
Знам, че ми разкрива къде си ти!
На прав път съм зная,
затова ще стигна края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....