Ще стигна края
Вървя в студената гора по снега,
заобиколена от дървета, поклащащи стъбла,
сякаш се опитват да кажат нещо,
но аз не мога да ги разбера.
Вървя... заобиколена от сивота,
студът смразява моята душа.
Мрак настъпва!
Тук-там се чува вой на вълк,
но не спирам да вървя.
Търся те там, в сумрака,
заобиколена от песента на сивата, необитаема гора!
С всяка крачка напред знам,
че няма как да се върна.
Не се обръщам назад,
за да не дойде страха.
Търся те - знам, че си там някъде,
затова продължавам, заслушана
в песента на дивата гора.
Знам, тя ще ми помогне да те открия
и ще ме напътства и закриля.
Вървя безсилна, уморена от плача
на моята душа.
Сега единствено любовта ми дава сила
да продължа.
Чувам Сова, тя те е видяла, нали?
Знам, че ми разкрива къде си ти!
На прав път съм зная,
затова ще стигна края!
заобиколена от дървета, поклащащи стъбла,
сякаш се опитват да кажат нещо,
но аз не мога да ги разбера.
Вървя... заобиколена от сивота,
студът смразява моята душа.
Мрак настъпва!
Тук-там се чува вой на вълк,
но не спирам да вървя.
Търся те там, в сумрака,
заобиколена от песента на сивата, необитаема гора!
С всяка крачка напред знам,
че няма как да се върна.
Не се обръщам назад,
за да не дойде страха.
Търся те - знам, че си там някъде,
затова продължавам, заслушана
в песента на дивата гора.
Знам, тя ще ми помогне да те открия
и ще ме напътства и закриля.
Вървя безсилна, уморена от плача
на моята душа.
Сега единствено любовта ми дава сила
да продължа.
Чувам Сова, тя те е видяла, нали?
Знам, че ми разкрива къде си ти!
На прав път съм зная,
затова ще стигна края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
