5 oct 2012, 19:40

Ще те живея

  Poesía » Otra
668 0 3

Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч,
на всяка пролет и грейнала усмивка,
ще посрещам всеки изгрев със Любов
и всяка мъничка калинка.
Щастливо ще прегръщам всяко лято
и милващите слънчеви лъчи,
ще се изпълвам с аромат, когато
нежно цвете до мене разцъфти.
Ще попивам омаята на Луната,
ще танцувам нощем със звезди,
ще поглъщам с очи магията на зората,
ще посрещам с радост всеки хубав миг!
ТОВА ще понеса със себе си във необята,
ТОВА ще взема с мене във безкрая,
от днес ще съм прегърнала дъгата,
така ще е и утре... и до края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...