Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч,
на всяка пролет и грейнала усмивка,
ще посрещам всеки изгрев със Любов
и всяка мъничка калинка.
Щастливо ще прегръщам всяко лято
и милващите слънчеви лъчи,
ще се изпълвам с аромат, когато
нежно цвете до мене разцъфти.
Ще попивам омаята на Луната,
ще танцувам нощем със звезди,
ще поглъщам с очи магията на зората,
ще посрещам с радост всеки хубав миг!
ТОВА ще понеса със себе си във необята,
ТОВА ще взема с мене във безкрая,
от днес ще съм прегърнала дъгата,
така ще е и утре... и до края!
© Валентина Иванова All rights reserved.