18 jul 2007, 12:26

ще те обичам днес

  Poesía
969 0 12
Ще те обичам днес,
премисляйки за грешките от вчера,
а утрешното ще промисли себе си,
далеч от моите цветни измерения.
Защото днес е времето в очите
и днес осъмват паяжините в тревите,
преплетени със сребърни мечти...
Ти виждал ли си броениците в листата,
как тихичко трептят в зората,
как детелините шептят предричане
за щастие след полета на птиците?
Дочу ли песента на вятъра,
в ливадите с пиринчените мисли,
с вълшебствата от приказни надежди
да ти нашепват думи нежни?
Усещал ли си как водата
след времето изтекло крачи,
приплъзва се във светлината,
от сенките рисува пеперуди?
Ако видял си, чул си, и усетил
дъха на времето от вчера,
тогава, като мен обичай!
(Защото утре-то е тъй далече.)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....