Аз ще те търся
от изгрева до залеза,
ще питам бързея,
ще шепна тихи заклинания.
Ако те има някъде далеч в безкрая
на необятни километри разстояние -
ще те открия по сиянието
чисто на душата ти.
Преспите дълбоки ще прегазя,
стърнища дори да ме бодат,
от ветровете няма да се пазя,
порои силни няма да ме спрат.
И знам, ще те открия -
сред многото единствен!
Аз бронята ти ще пробия
и ще те видя неповторим и истински.
Ще те докосна и ще те позная
по очите, на мен обречени,
по нежната извивка на устата,
по топлината на думите изречени...
© Румяна Todos los derechos reservados