20 oct 2009, 10:27  

Приятелство

  Poesía
986 0 1

Не сърди се, сгреших”, но през вратата

изтича, не поглеждайки назад

и, вместо да извикам аз „изчакай”,

замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.

 

Сякаш сестра изгубих и  сърцето,

преди да срещне друг, да срещне теб,

студено бе но стопли го тя - „ето я,

най близкият приятел и човек ".

 

С очите си я търся тя къде е?

изчезна . като листопад златист,

ще се превърна в вятър, ще се рея 

ще долетя с последния му лист ... 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

За Савина която не знае нито една от причините които скрих във себе си за да не нараня другите . Която ми донесе толкова много усмивки преди да се свия в себе си като в саван , и животът ми да изсъхне ,,, като мумия . Искам да знаеш че от както съм се родил и от както те познавам съм същия променен , но не и преобразен . 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...