20 oct 2009, 10:27  

Приятелство

  Poesía
988 0 1

Не сърди се, сгреших”, но през вратата

изтича, не поглеждайки назад

и, вместо да извикам аз „изчакай”,

замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.

 

Сякаш сестра изгубих и  сърцето,

преди да срещне друг, да срещне теб,

студено бе но стопли го тя - „ето я,

най близкият приятел и човек ".

 

С очите си я търся тя къде е?

изчезна . като листопад златист,

ще се превърна в вятър, ще се рея 

ще долетя с последния му лист ... 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

За Савина която не знае нито една от причините които скрих във себе си за да не нараня другите . Която ми донесе толкова много усмивки преди да се свия в себе си като в саван , и животът ми да изсъхне ,,, като мумия . Искам да знаеш че от както съм се родил и от както те познавам съм същия променен , но не и преобразен . 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...