Oct 20, 2009, 10:27 AM  

Приятелство

  Poetry
985 0 1

Не сърди се, сгреших”, но през вратата

изтича, не поглеждайки назад

и, вместо да извикам аз „изчакай”,

замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.

 

Сякаш сестра изгубих и  сърцето,

преди да срещне друг, да срещне теб,

студено бе но стопли го тя - „ето я,

най близкият приятел и човек ".

 

С очите си я търся тя къде е?

изчезна . като листопад златист,

ще се превърна в вятър, ще се рея 

ще долетя с последния му лист ... 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

За Савина която не знае нито една от причините които скрих във себе си за да не нараня другите . Която ми донесе толкова много усмивки преди да се свия в себе си като в саван , и животът ми да изсъхне ,,, като мумия . Искам да знаеш че от както съм се родил и от както те познавам съм същия променен , но не и преобразен . 

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...