„Не сърди се, сгреших”, но през вратата

изтича, не поглеждайки назад

и, вместо да извикам аз „изчакай”,

замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.

Сякаш сестра изгубих и  сърцето,

преди да срещне друг, да срещне теб,

студено бе но стопли го тя - „ето я,

най близкият приятел и човек ".

С очите си я търся тя къде е?

изчезна . като листопад златист,

ще се превърна в вятър, ще се рея 

ще долетя с последния му лист ...