Ще викаш може би? Но няма да те чуя,

ще чуеш ехото на твоя звук.

В твоята душа все някога дано нахлуя,

завърнал се под бащиния си капчук.

Ще викаш знам, вече аз не мога да говоря,

поглеждам на стената, опушен от времето портрет.

Когато аз вратата можех да отворя,

на сърцето, кой тогава даваше съвет?

Ще викаш, за прошка може да ме  молиш,

отдавна аз в сърцето си на всички съм простил.

Душата с нищо запомни не може да измамиш,

любовта в нея цял живот съм си пазил.

В.Й. 08.01.2017г.