23 ago 2021, 10:34  

Щекотлив въпрос

  Poesía » Civil
770 3 10

Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.

 

 Кратуните подрънкват си безкрай,
сред чалгата и лустрото, и кича.
А котката и черна да е май,
съвсем не иска път да им пресича.

 

Че магистрални пътища строят,
в редици стройни прост е до простака,
ако случайно пресече им път,
то сто години лош късмет я чака.

 

Светлинните години милион,
звездите затова и още греят,
че километър да е до Плутон,
кратуни и във вакуум виреят...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдрост моя, Иржи, благодаря ви!
  • Несравнима си, Наде, в бързите реакции! И с малко думи да отразиш съвременната епоха- накуп и чалга и лустро и кич...изградени от тия празни кратуни, но и с мисъл, че и на света от тях бихме дали!....Адмирации!
  • "ако случайно пресече им път,
    то сто години лош късмет я чака"

    Толкоз препятствия- повод след повод
    няма да стигнат животите котешки.
    А пък кратуните като хлебарките
    нито отрова, ни клетва ги хваща...
  • Добре, де, добре, задръж си ги - кратуните, Юпитер, диамантите... Котката искам, коткатаааа... Обичам си го аз това възпрепятствие, дааа!
  • Да можех и аз така да изплаша черна котка, да не ми е фатална.

Оказва се, че не е път 🇧🇬

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
729 3 9

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...