Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай,
сред чалгата и лустрото, и кича.
А котката и черна да е май,
съвсем не иска път да им пресича.
Че магистрални пътища строят,
в редици стройни прост е до простака,
ако случайно пресече им път,
то сто години лош късмет я чака.
Светлинните години милион,
звездите затова и още греят,
че километър да е до Плутон,
кратуни и във вакуум виреят...
© Надежда Ангелова Всички права запазени