23.08.2021 г., 10:34  

Щекотлив въпрос

762 3 10

Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.

 

 Кратуните подрънкват си безкрай,
сред чалгата и лустрото, и кича.
А котката и черна да е май,
съвсем не иска път да им пресича.

 

Че магистрални пътища строят,
в редици стройни прост е до простака,
ако случайно пресече им път,
то сто години лош късмет я чака.

 

Светлинните години милион,
звездите затова и още греят,
че километър да е до Плутон,
кратуни и във вакуум виреят...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдрост моя, Иржи, благодаря ви!
  • Несравнима си, Наде, в бързите реакции! И с малко думи да отразиш съвременната епоха- накуп и чалга и лустро и кич...изградени от тия празни кратуни, но и с мисъл, че и на света от тях бихме дали!....Адмирации!
  • "ако случайно пресече им път,
    то сто години лош късмет я чака"

    Толкоз препятствия- повод след повод
    няма да стигнат животите котешки.
    А пък кратуните като хлебарките
    нито отрова, ни клетва ги хваща...
  • Добре, де, добре, задръж си ги - кратуните, Юпитер, диамантите... Котката искам, коткатаааа... Обичам си го аз това възпрепятствие, дааа!
  • Да можех и аз така да изплаша черна котка, да не ми е фатална.

Оказва се, че не е път

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
728 3 9

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...