20 ago 2011, 17:58

Що за свят?

  Poesía » Otra
1K 0 5

Хората не харесват героичните,

защото не искат да са от различните.

Не могат да вникнат в човешкото сърце.

Защо? Нали красиво е нечие лице?

Любов?! - ха, какво пък е това?

Хората обичат по-лесните неща.

Воля, мъдрост - да, да!

За какво са им сега?

Защо да се борят за този път,

страх ги е от ''страшния съд''.

Лесно е просто да се предават

и живота си да занемаряват.

Няма смислъл, няма идеали -

никой никого не жали.

Злото разяжда човешките души,

всеки гледа да те унищожи.

Накъде е тръгнал този свят -

прокажен и за мен супер непознат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва
  • Амиии, Свят...
    като цвят!!!
    Има и добри
    и зли.
    Има черно, има и бяло.
    има "разкъсано" има и цяло.
    Разликите не винаги лесно се различават,
    защото нещата не само черни и били се получават...
    Всъщност има много цветове,
    едни ти харесват, други - не...
    Но така или иначе живеят във синхрон
    а от тях се получава на Животът ни общия фон.
    Той не винаги много ни допада,
    но... работи върху себе си. Стига страда!

  • Благодаря
  • Прав си Всеки един момент било то тъжен или прекрасен, е шанс за опознаване.
  • Сега е момента за опознаване на този свят.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...