20.08.2011 г., 17:58

Що за свят?

1K 0 5

Хората не харесват героичните,

защото не искат да са от различните.

Не могат да вникнат в човешкото сърце.

Защо? Нали красиво е нечие лице?

Любов?! - ха, какво пък е това?

Хората обичат по-лесните неща.

Воля, мъдрост - да, да!

За какво са им сега?

Защо да се борят за този път,

страх ги е от ''страшния съд''.

Лесно е просто да се предават

и живота си да занемаряват.

Няма смислъл, няма идеали -

никой никого не жали.

Злото разяжда човешките души,

всеки гледа да те унищожи.

Накъде е тръгнал този свят -

прокажен и за мен супер непознат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва
  • Амиии, Свят...
    като цвят!!!
    Има и добри
    и зли.
    Има черно, има и бяло.
    има "разкъсано" има и цяло.
    Разликите не винаги лесно се различават,
    защото нещата не само черни и били се получават...
    Всъщност има много цветове,
    едни ти харесват, други - не...
    Но така или иначе живеят във синхрон
    а от тях се получава на Животът ни общия фон.
    Той не винаги много ни допада,
    но... работи върху себе си. Стига страда!

  • Благодаря
  • Прав си Всеки един момент било то тъжен или прекрасен, е шанс за опознаване.
  • Сега е момента за опознаване на този свят.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...