rumiana (Румяна )
136 1141
19 may 2012, 1:18

Щом мракът позвъни... 

  Poesía » De amor
508 0 2

Щом мракът позвъни на твоята врата -

излез, дори заспал, и отвори!

Пред прага ти отритнатата истина

бездомно търси да се приюти.

 

Дори невярващ в нищо свято,

дори когато вътре в теб горчи -

на истината отвори вратата,

макар и с гузносъвестни очи.

 

Аз ще бъда там, на прага,

и тишината ще взривя със гръм,

и в двете си ръце искра протягам,

със огън самотата да изгоня вън.

 

Една сълза човечна ще оставя

безмълвно да те топли вечер.

От моята любов икона ще направя -

да призовава твоята душа обречена.

© Румяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??