Щом мракът позвъни...
Щом мракът позвъни на твоята врата -
излез, дори заспал, и отвори!
Пред прага ти отритнатата истина
бездомно търси да се приюти.
Дори невярващ в нищо свято,
дори когато вътре в теб горчи -
на истината отвори вратата,
макар и с гузносъвестни очи.
Аз ще бъда там, на прага,
и тишината ще взривя със гръм,
и в двете си ръце искра протягам,
със огън самотата да изгоня вън.
Една сълза човечна ще оставя
безмълвно да те топли вечер.
От моята любов икона ще направя -
да призовава твоята душа обречена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Todos los derechos reservados
