rumiana (Румяна ) rumiana (Румяна )
136
May 19, 2012, 1:18 AM

Щом мракът позвъни...

  Poetry » Love
672 0 2

Щом мракът позвъни на твоята врата -

излез, дори заспал, и отвори!

Пред прага ти отритнатата истина

бездомно търси да се приюти.

 

Дори невярващ в нищо свято,

дори когато вътре в теб горчи -

на истината отвори вратата,

макар и с гузносъвестни очи.

 

Аз ще бъда там, на прага,

и тишината ще взривя със гръм,

и в двете си ръце искра протягам,

със огън самотата да изгоня вън.

 

Една сълза човечна ще оставя

безмълвно да те топли вечер.

От моята любов икона ще направя -

да призовава твоята душа обречена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0