Щом на плесника отвръщаш с юмруци
Срещаш се с хора различни,
срещаш усмивки и тъжни лица.
Срещаш души като извори чисти,
други пък, в злоба обвили сърца.
Щом си към всичко това безразличен,
кой ще очакваш до теб да се спре...
Вечната истина, щом те отмине,
в душата си значи - убил си дете!
Доброто забравиш ли - много ти здраве!
Превърнал си себе си в прах.
Щом си подминал приятелско рамо,
ще кажеш ли някога:"Бях и живях"
Щом на плесника отвръщаш с юмруци,
щом не успееш да кажеш:"простих"
как ще покажеш на своите внуци
път към човечност в залеза тих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
