4.08.2006 г., 11:57 ч.

Щом на плесника отвръщаш с юмруци 

  Поезия
760 0 29


Срещаш се с хора различни,
срещаш усмивки и тъжни лица.
Срещаш души като извори чисти,
други пък, в злоба обвили сърца.

Щом си към всичко това безразличен,
кой ще очакваш до теб да се спре...
Вечната истина, щом те отмине,
в душата си значи - убил си дете!

Доброто забравиш ли - много ти здраве!
Превърнал си себе си в прах.
Щом си подминал приятелско рамо,
ще кажеш ли някога:"Бях и живях"

Щом на плесника отвръщаш с юмруци,
щом не успееш да кажеш:"простих"
как ще покажеш на своите внуци
път към човечност в залеза тих.


 

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте Бистре и Злати!
    Благодаря ви,че оценявате този стих!
    Поздрави!
  • Мъдро, много мъдро!Браво, Роси!
  • Развълнува ме стиха ти, Роси. Поздравявам те най-искрено.
  • Здравей Риа,здравей Фантагеро!
    Раздвам се,че сте тук.
    Поздрави!
  • Здравей,Роси!Присъединявам се към подкрепата на другите!Сърдечни поздрави и от мен!
  • Цялото стихотворение е много силно,ала последното четиристишие ме разби.Желязно е!
  • Здравей Христо!
    Съгласна съм, че добротата трябва да разполага с необходимите средства, за да дава отпор, когато се налага това,
    за да може да се защити като такава.
  • Много ми хареса стиха ти, Роси!!!

    Обаче си задавам въпроса, дали не прекаляваме с добротата си?
    И някои я използват постоянно. Поздрави!!!
  • Здравейте Яна и Руми!
    Щастлива съм, че се обединяваме под флага на добротата и човечността!
    Благодаря ви!
  • За мен е чест да се присъединя към коментарите, които събра твоето прекрасно стихотворение! Поздрав, Роси! Радвам се, че те срещнах днес!
  • Само едно ще кажа: Поклон!!!
  • И аз мисля така.
    Поздрав!
  • Здравей Рокси!
    На теб тихичко ще споделя,че се уча от стиховете на Мойсей -единствени по рода си в наши дни.
    Благодаря!
  • Здравейте Гери и Валя!
    Благодаря за коментарите!
    Поздрави!
  • Здравей Вирджиния!
    Аз мисля,че всеки се замисля,но колко са тези които избират верният път.Осъзнаваме се едва тогава,когато почувстваме нуждата от приятелско рамо.
  • Изключително хуманен стих...рядкост в наши дни
  • Много хубав и мъдър стих, Роси! Поздравления!
  • Щом си към всичко това безразличен,
    кой ще очакваш до теб да се спре...
    Вечната истина, щом те отмине,
    в душата си значи - убил си дете!

    Поздравления!!!
  • Невероятно е!!! И толкова истинско!Иска ми се хората наистина да се замисляха за това...

    "как ще покажеш на своите внуци
    път към човечност в залеза тих."

    И как да тогава светът да остане красив?!
  • Здравей Никол!
    Мисля,че всеки сам за себе си трябва да намери отговорите на тези въпроси!
    Благодаря!
  • Добри въпроси,Лъки!Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Здравей Мери!
    От коментара ти става ясно,че ти също застъпваш тази позиция!
    Поздрав!
  • Браво! Харесва ми, и позицията на всички дотук - също, защото не са безразлични!
  • Здравей Пети!
    Права си,че всеки носи светлината в душата си.
    Както казва Лястовичката:"Всеки е добър,но не всеки го знае."
    Радвам се,че потдържаш тази позиция!
  • Здравей Мая!
    Винаги се радвам на коментарите ти!
    Благодаря ти!
  • Здравей Джейни!
    Чрез добротата и прошката откриваме смисълът на живота,те са пътят към любовта.Аз съм сигурна,че и ти го знаеш,защото го срещам в текстовете ти!
    Благодаря ти!
  • Дълбоко,дълбоко в душата
    на всеки просветва звезда!
    Ръката,която подава лъчи,
    очаква от нас красота!
    Да пребъде човечността и добротата!
    Поздрави,Роси!
  • много мъдро, Роси. поздравления!
  • "Щом си към всичко това безразличен,
    кой ще очакваш до теб да се спре...
    Вечната истина, щом те отмине,
    в душата си значи - убил си дете! "
    Поздравления Роси!
    Доброта и прошка е животът, нали!
    Отново докосваш с човеколюбието си!
Предложения
: ??:??