4 jun 2020, 22:44

Щом с въжетата ме спуснат... 

  Poesía
1072 3 2

Цветя на гроба си не искам,
оставете ме във черната земя.
Свещта в ръцете си, която стискам -
само с нея кротко ще поспя!

 

Сълзите ви не ща да впиват
мъката ви в моя хладен гроб -
не съм напуснал този свят напрзано,
щом оставям го тъй злобен и жесток!

 

И над мен не искам грозен плач,
покоят ми тъй вечен да пронизва -
цигара оставете на стария пушач,
превърнал се във блед, изстинал призрак!

 

Бутилката със вино отворете,
оставете я така да си кърви...
С цигарата да бъдат само двете,
двете ми завинаги изгубени жени!

 

Донесете ми и книга да чета,
на оня свят ще бъда още дълго.
Не бързам тука да се прибера -
добре съм си, така заспал на тъмно!

 

Добри Бонов
3 Юни 2020
гр. София

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??