Щом с въжетата ме спуснат...
Цветя на гроба си не искам,
оставете ме във черната земя.
Свещта в ръцете си, която стискам -
само с нея кротко ще поспя!
Сълзите ви не ща да впиват
мъката ви в моя хладен гроб -
не съм напуснал този свят напрзано,
щом оставям го тъй злобен и жесток!
И над мен не искам грозен плач,
покоят ми тъй вечен да пронизва -
цигара оставете на стария пушач,
превърнал се във блед, изстинал призрак!
Бутилката със вино отворете,
оставете я така да си кърви...
С цигарата да бъдат само двете,
двете ми завинаги изгубени жени!
Донесете ми и книга да чета,
на оня свят ще бъда още дълго.
Не бързам тука да се прибера -
добре съм си, така заспал на тъмно!
Добри Бонов
3 Юни 2020
гр. София
© Добри Бонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви! Радвам се да го чуя
-
Много добро!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
