Щом тръгнеш
Когато тръгнеш, затвори вратата.
Не я оставяй като паст да зее.
Недей – да не избяга самотата,
дори без нея трудно се живее.
И вятърът внезапно да не влезе.
Да не отвее мислите ми празни.
За слънцето ли питаш? То залезе
спокойно, тихо – да не те подразни.
Ти просто затвори и заключи я
проклетата врата със сто ключалки.
Ключа безмълвно окачи на шия,
ведно със оправданията жалки.
Заключена – ще споря с тишината.
Заклевам се – сълза не ще пророня.
Затвори ли добре след теб вратата ?
Страхувам се. Ще хукна... да те гоня.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ех, хваща за гърлото! Прекрасно е, въпреки тъгата и безкрайната обреченост...
-
Много е хубаво!
-
Чудесни, умни, въздействащи рими и вълнуваща емоционалност!
Прочетох с удоволствие! -
Прекрасно!
-
Сложно нещо е женската душа... често и аз сама себе си не разбирам, но затова съм жена! Чудесен стих, Нина!
-
Много хубаво, Нина!Накрая обрата ми хареса!
"Затвори ли добре след теб вратата?
Страхувам се.Ще хукна да те гоня."
Оценявам го!Поздрави от мен! -
Неможе любовта да се заключи със ключалка, а и самотата няма да я заличи,по-добре да зее като пас вратата ,за да се връща пак при нас...!
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
