Щом тръгнеш

Nov 7, 2013, 11:42 PM

Poetry » Love

607 0 7

Когато тръгнеш, затвори вратата.

Не я оставяй като паст да зее.

Недей – да не избяга самотата,

дори без нея трудно се живее.

И вятърът внезапно да не влезе.

Да не отвее мислите ми празни.

За слънцето ли питаш? То залезе

спокойно, тихо – да не те подразни.

Ти просто затвори и заключи я

проклетата врата със сто ключалки.

Ключа безмълвно окачи на шия,

ведно със оправданията жалки.

Заключена – ще споря с тишината.

Заклевам се – сълза не ще пророня.

Затвори ли добре след теб вратата ?

Страхувам се. Ще хукна... да те гоня.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2013-11-11T13:27:33+02:00

Ех, хваща за гърлото! Прекрасно е, въпреки тъгата и безкрайната обреченост...
valia1771 (Ивон)

2013-11-08T23:15:49+02:00

Много е хубаво!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-11-08T23:10:54+02:00

Чудесни, умни, въздействащи рими и вълнуваща емоционалност!
Прочетох с удоволствие!
zapatilla (Калина Илиева)

2013-11-08T17:09:54+02:00

Прекрасно!
Katriona (Кети Рашева)

2013-11-08T16:53:15+02:00

Сложно нещо е женската душа... често и аз сама себе си не разбирам, но затова съм жена! Чудесен стих, Нина!
koli4a (Никола Апостолов)

2013-11-08T14:29:31+02:00

Много хубаво, Нина!Накрая обрата ми хареса!
"Затвори ли добре след теб вратата?
Страхувам се.Ще хукна да те гоня."
Оценявам го!Поздрави от мен!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-11-08T08:44:00+02:00

Неможе любовта да се заключи със ключалка, а и самотата няма да я заличи,по-добре да зее като пас вратата ,за да се връща пак при нас...!

Харесах!