Щом тръгнеш
Когато тръгнеш, затвори вратата.
Не я оставяй като паст да зее.
Недей – да не избяга самотата,
дори без нея трудно се живее.
И вятърът внезапно да не влезе.
Да не отвее мислите ми празни.
За слънцето ли питаш? То залезе
спокойно, тихо – да не те подразни.
Ти просто затвори и заключи я
проклетата врата със сто ключалки.
Ключа безмълвно окачи на шия,
ведно със оправданията жалки.
Заключена – ще споря с тишината.
Заклевам се – сълза не ще пророня.
Затвори ли добре след теб вратата ?
Страхувам се. Ще хукна... да те гоня.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
