20 ago 2007, 9:38

ЩУРЧЕТА В МЕН 

  Poesía
614 0 13
Цяла нощ пяха щурците.
Песента им заливаше стаята
и подеха я даже стените,
сякаш моите мисли чертаеха...

С благозвучната рохкава музика
те се впиваха точно в сърцето
и кръвта ми гореща танцуваше,
и събуждаше в мене момчето...

със крачетата боси то шляпаше
из прахта, в коловози, по нивите,
радостта му разнасяше вятъра...
(а щурчетата весело свиреха)...

И луната целуваше раните -
коленете ожулени, лактите...
Музикантите дърпаха струните
и запяваха жабите с квакане...

В концертната нощ, под звездите,
се пренасях в страната-мечта...
Заживяха във мене щурците,
затова ми танцува кръвта.

Щом зад хребета слънцето падне,
по небето изгряват звезди
и очакват, трептящи и жадни,
пак във мен да засвирят щурци.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??