катеринарина (Катя)
331 972
28 mar 2007, 0:27

Сиамци 

  Poesía
607 0 6

Мрачни замъци са в нощите
очите ми!
Полудях от чакане и студ!
Побеляха в болката косите ми!
А съм още, още тук!

Тихо плаче в тъмното и стене
вятъра!
Извървя безумно дълъг път!
И върти се бясно ветропоказателя!
Светлина - отвъд, отвъд!

Разпиляхме пепелта, приспахме
звуците!
И пихме до безумие сълзи!
Ослепихме беглата дъга в пролуките
на изтляващите ни души!

И съшихме се с конци от страх
като сиамци!
Счупиха се толкова надежди!
Вкопчени, а нямо се въртим във танца -
в общите си, стегнати одежди!

Вино изветряло, спомен от прегръдка
отмалял!
Нощите ни вече са изплакани!
И усещам в мрака, че си побелял,
може би от студ и чакане!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??