Сиамци
Мрачни замъци са в нощите
очите ми!
Полудях от чакане и студ!
Побеляха в болката косите ми!
А съм още, още тук!
Тихо плаче в тъмното и стене
вятъра!
Извървя безумно дълъг път!
И върти се бясно ветропоказателя!
Светлина - отвъд, отвъд!
Разпиляхме пепелта, приспахме
звуците!
И пихме до безумие сълзи!
Ослепихме беглата дъга в пролуките
на изтляващите ни души!
И съшихме се с конци от страх
като сиамци!
Счупиха се толкова надежди!
Вкопчени, а нямо се въртим във танца -
в общите си, стегнати одежди!
Вино изветряло, спомен от прегръдка
отмалял!
Нощите ни вече са изплакани!
И усещам в мрака, че си побелял,
може би от студ и чакане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
