6 sept 2005, 16:13

Сила,вяра,надежда-това си ти

  Poesía
1K 0 0
Силата ми даваш ти, но не защото ме обичаш
и не защото си до мен.
Сила ми даваш,
защото твоята омраза ме прави по-силна.
Волята ми даваш ти,
но не защото щастлива съм с теб,
а защото силна воля изпитвам с любовта си,
която към теб чувствам, някой друг да даря.
И надеждата ти ми даваш, защото,
когато една врата се затваря,
друга пред мен се отваря и надежда ми даваш,
че с друг щастлива ще бъда.
Затова за мен си най-важният човек,
а не защото те обичам...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...