vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
1 nov 2006, 13:56

СИЛНА Е...ПЪПНАТА ВРЪВ 

  Poesía
688 0 16
/ Провокирано...от една МЪКА/


Обичаше го.

Кръвта си беше дала,

                              да го има.

Притискаше я ,пъпната му връв,

като синджир на

                          вярно куче.

Тежеше и.

              За него и тежеше.

Не беше като другите.

Дали не беше луд?

                През сълзи молеше се,

                                бесните да  го

                                        оставят.

Обичаше го.

А той я

мразеше,че беше го родила.

Никога не се научи да обича.

Бяс ли беше?

                Какво ли друго?

                          Навярно дрога?

Не му се укроти кръвта

докато сърцето и...

                                 Не спря.

Подритна го с омраза.

Като лоена топка.

                          После го смаза.

                   Кървящо  го смаза.

Изобщо не разбра,че стори грях.

Не я разбра.

Живя по-старому.

                        Без капка жалост.

Вървеше все по черния си път

и най -накрая ... Падна.

          - Спъна ли се, в мене,сине?

           Удари ли се?

           Много ли боля?

Синът не чу. И там -

далече беше пак. В Ада.

 

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??