СИЛНА Е...ПЪПНАТА ВРЪВ
Обичаше го.
Кръвта си беше дала,
да го има.
Притискаше я ,пъпната му връв,
като синджир на
вярно куче.
Тежеше и.
За него и тежеше.
Не беше като другите.
Дали не беше луд?
През сълзи молеше се,
бесните да го
оставят.
Обичаше го.
А той я
мразеше,че беше го родила.
Никога не се научи да обича.
Бяс ли беше?
Какво ли друго?
Навярно дрога?
Не му се укроти кръвта
докато сърцето и...
Не спря.
Подритна го с омраза.
Като лоена топка.
После го смаза.
Кървящо го смаза.
Изобщо не разбра,че стори грях.
Не я разбра.
Живя по-старому.
Без капка жалост.
Вървеше все по черния си път
и най -накрая ... Падна.
- Спъна ли се, в мене,сине?
Удари ли се?
Много ли боля?
Синът не чу. И там -
далече беше пак. В Ада.
© Веска Алексиева All rights reserved.
/
