успях, успях да я преглътна,
онази, болката от любовта...
успях, успях да се изправя,
въпреки, че бутна ме в калта...
изправена, вървя дори с рани,
рани, които лекувам и сега,
но никога на никой не ще
дам да ме принизи до там,
до където ти ме бутна - в пропастта...
боли, обичам, но вървя, изправена
сред хората сега, но знам -
никога не ще се принизя
да обичам друг мъж като тебе - слаб
пред една силна жена!
та, мислех те за твърд, с характер,
дори с душа,
но ти си тъй мекичък, без воля,
та молиш се дори на една жена!
слаб си, слаб ще си останеш!
не ще излъжеш мен
ще струваш нещо ти сега!
но моли и се на нея,
та може да те вземе за приятелка добра!...
това си ти - слаб мъж, пред една силна жена!
© Весинцето без такава Todos los derechos reservados