Заченат в земетръсно време,
роди се и дотук живя щастлив.
С любов се грижихме за тебе,
да порастеш успяващ, здрав и жив.

Сега след трудните години,
постигаш всичко с лекота.
Къде отиде блясъка в очите
и вярата в доброто и света...

Човекът цял живот се учи
неправдите да изтърпи.
За труд създаден, да получи
наградата си в вечността.

Недей унива, скъпо чедо,
глава високо издигни.
животът днешен е арена,
пътуват твоите мечти.

Дарява ни се по заслуги,
за вярата и обичта.
Земите чужди са за други,
а злато – родната страна.

Пари, имáне и забава
не означават нищо те,
и само трайното остава,
твореното с двете ръце.