СИНЕ МОЙ

Как дълго молила съм е на Господ.

Как дълго чакала съм те, за да изтриеш моите сълзи горещи, които Господ ми дари.

Не знам, дали ти дадох всичко, което исках от света - но Господ ми е Сам свидетел, че се отказах аз от суета.

Роди се ти във слънчев ден, не знам, защо така бе отреден.

Но щом яви се ти на този свят, изпитах щастие и благодат.

Във радост расна ти, безкористна ти бе душата.

Макар да чувствах не веднъж, че мога аз да те загубя, такъв те исках и за тебе аз се молех.

Как, сине, аз да ти помогна?

Защо, си тъй самотен и смутен?

Нима не беше ти отгледан, като ангел, не ти ли дадох и последната троха?

Прости ми, сине!

Ти сам избра си своя път, и колкото да искам да помогна, не мога - Господ е на ход.

За тебе аз се молех ден и нощ, да те обича истински жена, която ти да искаш и да е една едничка на света.

Във тебе вярвам, сине, и цял живот за тебе аз се боря, а когато майка го желае, от Господ идва и при Господ пак отива.

Сине, Слънце мое - опора моя и тъга, така, както майка те обича, да те обича твоята жена.

Сине мой, Слънце мое.

На майка ми.

 - Явор Занков Мартинов