СИНЕ МОЙ
Как дълго молила съм е на Господ.
Как дълго чакала съм те, за да изтриеш моите сълзи горещи, които Господ ми дари.
Не знам, дали ти дадох всичко, което исках от света - но Господ ми е Сам свидетел, че се отказах аз от суета.
Роди се ти във слънчев ден, не знам, защо така бе отреден.
Но щом яви се ти на този свят, изпитах щастие и благодат.
Във радост расна ти, безкористна ти бе душата.
Макар да чувствах не веднъж, че мога аз да те загубя, такъв те исках и за тебе аз се молех.
Как, сине, аз да ти помогна?
Защо, си тъй самотен и смутен?
Нима не беше ти отгледан, като ангел, не ти ли дадох и последната троха?
Прости ми, сине! ...