s7r (Валери Шуманов)
256 444
28 ene 2009, 9:51

Синият кит* 

  Poesía
1573 0 21
Очаквахме синия кит
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни
в морета и океани.
"Виждаш го, кита, нали?
Ще посегна с ръка да го хвана!"
Забушува пенлива вода,
сирена от някъде чух.
И с последната ледна вълна
на брега ни стовари се... труп.
"Туй синият кит ли е?" - каза.
"Синият кит!" - казах аз -
и забутахме тялото двама
към бездънния морски атлаз.
.......................................................
Любовта ни отдавна спря да гори.
Без нея - как ще се справим?
Тя ми прилича на синия кит,

който се беше удавил...

 

 

*както много автори, и аз имам свое любимо стихотворение. Това е то - "Синият кит" свързвам с преодоляването на болка, която се надявам повече да не изпитвам. Надявам се да ви харесало...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Те китовете днес са на изчезване-
    отстрелват ги все още за консерви,
    или сами излизат от морето
    в безвучен, тих протест срещу "прогреса"ни...

    А знаеш ли, говорели си с песни...
    Отнемало им час да кажат името си
    и имали си 'песен на годината"
    и тъй дори избирали невестите си!

    а ние ги избиваме тъй лесно-
    разстрелваме с експлозивни копия
    майки с деца...Направо бесен съм!
    А лъжат ни, че се гради утопия...

    И още нещо: (с риск да съм циничен-
    цинизмът е антична философия)
    Дали "Прощално" не шептят делфините,
    докато ги избиваме със сопите...

  • Радвам се, че прочетох. Поздрави, Валери!
  • почувствах... (hug)
  • Ей, и аз наминах. Хареса ми!
  • Хареса ми, Валери! А за другото - всички наши любими (и хора, и предмети, и мисли) не са съвършени, но това не пречи да ги обичаме ...
  • Хм, не търпиш критика ли? Ок, намигнах, наминавайки...

    П.П. "Отнякъде".
  • Поздрави!!!
  • На мен много ми хареса!
    И ми се е случвало любимото ми да не е най-харесвано,но това не го прави по-малко любимо,нали? Радвай му се-има за какво
  • Синият кит , който потъл в дълбините сякаш трябва да вземе и болката...
  • Вал, щом му се кефиш толкова, ще бъда по - мила.Като начало идеята му ми се струва блестяща,дори уникална, но като творчески идеал мисля че можеш да си избереш друго свое.
  • Бездънният морски атлаз е голям. Хвърляй мрежите за нова обич.
  • "който се беше удавил..."
    Харесва ми да те чета, понякога "разплакваш нещо в мен"
  • Поздрави, Валери!
  • Не съм се отказала, Валерка!
    И щом е "само, само ТВОЙ", и аз съм с теб!
  • Я гледай ти-и-и! Валери, всички имаме такива стихове. Аз лично те разбрах чудесно. Радвам се, че прочетох.
  • Хубав стих!
  • да де, намекнах за сините букви ... ти ги преповтори в коментар
    твое право... шшшшт съм
  • много ми харесва!
  • Много откровение , много болка ! Поздрави !
  • Само за това стихотворение не търпя критика, Костадинов. За всяко друго ме правете на "нищо", но това си е само, само мое
    Често се случва любимото стихотворение да не е най-доброто на автора.... но аз не харесвам "Синият кит", защото е написано супер уникално... Надявам се да ме разбереш. Просто искам да споделя с читателите на този сайт, че именно това е любимото ми стихотворение и наистина се надявам те да открият себе си вътре и... да им стане приятно Поздрави на всички, бъдете щастливи
  • "Туй синият кит ли е?" - каза.
    "Синият кит!" - казах аз -... това може да стане - казах МУ аз ,- ОТВЪРНАХ МУ аз ...

    иначе е готино ... казвал съм ти ...
    и с тези сини буквички ... нали се сещаш че се... оправдаваш ,набутваш читателя в определена посока на мислене ... влияеш му просто ... излишни са за мен ...
Propuestas
: ??:??