Синият кит*
Очаквахме синия кит
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни
в морета и океани.
"Виждаш го, кита, нали?
Ще посегна с ръка да го хвана!"
Забушува пенлива вода,
сирена от някъде чух.
И с последната ледна вълна
на брега ни стовари се... труп.
"Туй синият кит ли е?" - каза.
"Синият кит!" - казах аз -
и забутахме тялото двама
към бездънния морски атлаз.
.......................................................
Любовта ни отдавна спря да гори.
Без нея - как ще се справим?
Тя ми прилича на синия кит,
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни
в морета и океани.
"Виждаш го, кита, нали?
Ще посегна с ръка да го хвана!"
Забушува пенлива вода,
сирена от някъде чух.
И с последната ледна вълна
на брега ни стовари се... труп.
"Туй синият кит ли е?" - каза.
"Синият кит!" - казах аз -
и забутахме тялото двама
към бездънния морски атлаз.
.......................................................
Любовта ни отдавна спря да гори.
Без нея - как ще се справим?
Тя ми прилича на синия кит,
който се беше удавил...
*както много автори, и аз имам свое любимо стихотворение. Това е то - "Синият кит" свързвам с преодоляването на болка, която се надявам повече да не изпитвам. Надявам се да ви харесало...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
