jollyroger (Коста Качев)
1543 16
2 ene 2014, 9:42

Синоптичката 

  Poesía » Otra
425 0 5

 

 

Синоптичката

 

Една жена усмихната, говори

от малкия екран като поет

и с бурите, и с ветровете спори...

... Възтясна рокля, гъвкав силует,

 

коса разпусната, почти до кръста

и падаща каскадно на вълни,

небрежно и със жест красив разпръсвана

връз хълма на изящните гърди...

 

Желана както хубавото време

и във един ли порив въжделен,

от мъжките мечти каквото вземе

в прогнозата добавя всеки ден...

 

Тогава ветровете поривисти

задухват дълго чакани от юг,

гората от дъхът им се разлиства

и прелетните птици спират тук...

 

... По картата уверено показва

какво ще бъде времето напред,

а скрила е във щедрата си пазва-

фактически, за цял роман сюжет...

 

За миг Природата затихва, цялата-

вълните нежно плискат по брега...

На бурята безумната спирала

послушно ляга в нейните крака...

 

Играе с облаците като вятър-

докарва тя, но и разкарва дъжд,

и на мъглите пелената мята

забулвайки земята изведнъж.

 

Върти циклони и антициклони,

стихиите по картата следи

и някак си, годишните сезони

възможно е дори да подмени...

 

... И в зимата задухва южен вятър,

и нова пролет с топлият си дъх

пак шета с развигора над полята

и размразява всеки снежен връх...

 

А нейната усмивка магнетична

и цялата й свежа красота,

превръщат бързо всяка синоптична

прогноза във лелеяна мечта...

 

... Вълшебнице, Човешкото ни време,

това което вътре в нас тече

и всеки миг по нещо ни отнема,

възможно ли е да се предрече,

 

и  всичките му идващи проблеми,

дори и  Краят му неотменим,

в прогноза: както „Хубавото време”,

да обещаеш с чар недостижим!...

 

Коста Качев,

02.01.2014.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??