Синоптичката
Синоптичката
Една жена усмихната, говори
от малкия екран като поет
и с бурите, и с ветровете спори...
... Възтясна рокля, гъвкав силует,
коса разпусната, почти до кръста
и падаща каскадно на вълни,
небрежно и със жест красив разпръсвана
връз хълма на изящните гърди...
Желана както хубавото време
и във един ли порив въжделен,
от мъжките мечти каквото вземе
в прогнозата добавя всеки ден...
Тогава ветровете поривисти
задухват дълго чакани от юг,
гората от дъхът им се разлиства
и прелетните птици спират тук...
... По картата уверено показва
какво ще бъде времето напред,
а скрила е във щедрата си пазва-
фактически, за цял роман сюжет...
За миг Природата затихва, цялата-
вълните нежно плискат по брега...
На бурята безумната спирала
послушно ляга в нейните крака...
Играе с облаците като вятър-
докарва тя, но и разкарва дъжд,
и на мъглите пелената мята
забулвайки земята изведнъж.
Върти циклони и антициклони,
стихиите по картата следи
и някак си, годишните сезони
възможно е дори да подмени...
... И в зимата задухва южен вятър,
и нова пролет с топлият си дъх
пак шета с развигора над полята
и размразява всеки снежен връх...
А нейната усмивка магнетична
и цялата й свежа красота,
превръщат бързо всяка синоптична
прогноза във лелеяна мечта...
... Вълшебнице, Човешкото ни време,
това което вътре в нас тече
и всеки миг по нещо ни отнема,
възможно ли е да се предрече,
и всичките му идващи проблеми,
дори и Краят му неотменим,
в прогноза: както „Хубавото време”,
да обещаеш с чар недостижим!...
Коста Качев,
02.01.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
