Синя слива

Poesía

719 0 15

Като върл противник на месото
и поради липсата на шоколад,
синя слива е закуската, защото,
млад съм още за умиране от глад.

Синя слива зряла, сочна
с топли устни по свежата роса,
нетърпелив съм рано да я почна,
преди аромата да блокира ми ума.

Глад ме гони от зарана,
зъбки тракат, коремчето преде,
закуска по полезна нигде няма,
слива синя е най-вкусното мезе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Миг31

Благодаря за стихчето Ивита! Радостта е за мен! Синята слива е и спомен -
мечта по знойно лято, морски бриз с големи дини! Усмих!

2021-04-15T21:21:20+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Хубава е твойта слива синя,
по- вкусна даже и от диня!
За ракийца чудно е мезе,
щом имам я- не ми се днеска мре!
Паленка ме подсети за пълнена със сини сливи и орехи тиква на фурна.Чудесия е.
Усмихна ме, Миг!😉

2021-04-15T21:16:27+03:00
Миг31

Сливата сама по себе си снимана в подходящия ракурс и светлина си е "Черешка" ! Абсолютна "причина" за щастие!

2021-04-15T21:00:17+03:00
palenka (П Антонова)

И в "приложни изкуства" може да го качиш, и да го свържеш към тортата на гедеон.

Заглавие: "Синята слива - новата черешка на тортата!", и в колажи един коктейл със синя слива на клечка вместо маслинка

2021-04-15T20:53:27+03:00
Миг31

Така си и мислех , не е просто стих това къде съм го написал. Може да го пусна в раздел "есета" със заглавие "Интуицията път към щастието" ! Благодаря ти Ив за идеята!

2021-04-15T20:49:58+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0