14 mar 2009, 9:17

Синьо 

  Poesía » De amor
704 0 6

 

                                            И пак денят във утрото самотно

                                            ще чака да се срещне със нощта.

                                            Мечтата ми е тъжна, безимотна,

                                            прежулена от хорската мълва.

                                            Бушуват мисли във безбрежни океани,

                                            във залеза е скрита вечността,

                                            вълните се поглеждат разлюляни

                                            и спират в бряг от нощна тишина.

 

                                            Бездънно в мен е сгушено морето,

                                            душата ми трепти като звезда,

                                            тревите ме ревнуват от небето,

                                            лежа на пясъка сама.

                                            До мен е само синьо и студено,

                                            под мен са пясъчни вълни

                                            и стъпките ми тихо, примирено

                                            се връщат в мислите ми отзори.

 

                                            И пак поемам към морето,

                                            задъхана от дългия ми ден

                                            тревите сънени поглеждат към небето,

                                            а то в нощта намира своя ден.

                                            Една вълна от непокорство плисна,

                                            в краката ми се сгуши вечерта,

                                            студено е без тебе и морето...

                                            "Вземи ме" - шепне пак брегът.

 

                                            На пясъка ревниво ме изгаря

                                            море от огън в пясъчни вълни,

                                            до него аз съм само спомен,

                                            от който много ме боли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??