14 jun 2015, 22:51

Синьо 

  Poesía
574 0 3

***
Моята стая е синя,
като метличина,
на зазоряване.
Когато слънцето
е още уплашено,
тревата - мокра,
а краката са боси.
В такива дни,
никой не идва.
Само синчеца
във вазата
става тъмно кафяв.

© Камена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!
    Бойко Беров, много точно си усетил болката..
    Елица Ангелова, благодаря!
    Белла
  • Ужасна синя тъга - до кафяво. Много силно ми подейства края.
    Поздравления.
  • Харесах уплашеното слънце!
Propuestas
: ??:??