Jun 14, 2015, 10:51 PM

Синьо 

  Poetry
464 0 3

***
Моята стая е синя,
като метличина,
на зазоряване.
Когато слънцето
е още уплашено,
тревата - мокра,
а краката са боси.
В такива дни,
никой не идва.
Само синчеца
във вазата
става тъмно кафяв.

© Камена Григорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви!
    Бойко Беров, много точно си усетил болката..
    Елица Ангелова, благодаря!
    Белла
  • Ужасна синя тъга - до кафяво. Много силно ми подейства края.
    Поздравления.
  • Харесах уплашеното слънце!
Random works
: ??:??