Синьо вълшебство
Любувам се на планината,
потапям взор опиянен,
дъхът ми секва в тишината
от дивна хубост запленен.
Поемам въздуха кристален,
сърцето радостно зове
нагоре,в този свят реален,
изпълнен с сини върхове.
Поточе бистро сред дъбрава,
нашепва ми и ромоли,
как славей пее до забрава
в отминалите летни дни.
Листа и птици занемели
въртят се в есенен захлас,
в едно със облаците бели
танцуват вихрения валс.
И багри лумнали преливат
в котел от пъстър океан,
които смесват се и биват
огньове в златния Балкан.
Очите ми са удивени
от толкоз много красота,
пред мен върхарите засмени
напяват ми за чудеса.
Вълшебство синьо е безспорно
да бъда в този земен рай
и мойте мисли неуморно
летят в лазурния безкрай.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иво Сотиров Todos los derechos reservados
