4 abr 2007, 9:33

Синът ми сипва в касичката пръст...

  Poesía
941 0 20
 

♣    ♣    ♣


        На Митко


Синът ми сипва в касичката пръст...

Къде избързваш, сине мой, къде?!...

Животът ни - и тъй, и тъй - е къс...

Пръстта приживе никой не яде...

Но ти си малък... Всичко е шега...

Животът е шега, мой малък сине.

Това, което ме боли сега,

то утре през главата ти ще мине.

Ще ровят хора в твоето сърце,

невинно нож в гърба ти ще забиват...

Ще спреш да белваш зъбите си все

единствено в усмивка закачлива...

Но имаш време! Грабвай своя кръст!

Дано достойни врагове да имаш!...

Ще имаш време и за шепа пръст

пред камъка със бащиното име...



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...