Сираче
Едно дете на тротоара
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.
Погалих русата косица,
по бузката го щипнах аз.
И покрай другите дечица
попита ме със тънък глас:
"Видя ли моя татко, чичо?
За мойта майка чу ли ти?
Той - моят татко - беше Ичо,
а майка с ангели лети."
И буца в гърло ми заседна.
Погалих пак това дете.
Българио, сега си бедна
и твоите деца са те!
Подадох му една паричка -
очите светнаха му тук.
И почна детската игричка
край кофа пълна със боклук...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
