Едно дете на тротоара

ме гледа умно във очи.

И то сега ще ме накара

от милост да ми загорчи.

Погалих русата косица,

по бузката го щипнах аз.

И покрай другите дечица

попита ме със тънък глас:

"Видя ли моя татко, чичо?

За мойта майка чу ли ти?

Той - моят татко - беше Ичо,

а майка  с ангели лети."

И буца в гърло ми заседна.

Погалих пак това дете.

Българио, сега си бедна

и твоите деца са те!

Подадох му една паричка -

очите светнаха му тук.

И почна детската игричка

край кофа пълна със боклук...