25 may 2007, 10:27

Сираче

  Poesía
1.1K 0 4

Недалече в София от Централна гара,
детенце босоного към мене се зададе.
То бе облечено във мръсна дреха, стара
и щом ме приближи си шепата подаде.

Сърцето ми веднага се в тъга обгърна,
оказа се това, че е дете сираче,
поисках нежно бащински аз да го прегърна,
а то се сви до мене, тихо да поплаче.

Защо така тъгуваш ти, детенце мило,
каква е тази мъка, що във теб живее?
И злото, сърчицето ти, тъй люто наранило,
оставило душата ти в страдание да тлее.

Аз съм сираче, чичо, от майчица лишено,
за мене няма нито светъл ден, ни радост.
Затова сърцето ми е толкоз наскърбено,
затова в живота си не усещам сладост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...