Сираче

Поезия

1.1K 0 4

Недалече в София от Централна гара,
детенце босоного към мене се зададе.
То бе облечено във мръсна дреха, стара
и щом ме приближи си шепата подаде.

Сърцето ми веднага се в тъга обгърна,
оказа се това, че е дете сираче,
поисках нежно бащински аз да го прегърна,
а то се сви до мене, тихо да поплаче.

Защо така тъгуваш ти, детенце мило,
каква е тази мъка, що във теб живее?
И злото, сърчицето ти, тъй люто наранило,
оставило душата ти в страдание да тлее.

Аз съм сираче, чичо, от майчица лишено,
за мене няма нито светъл ден, ни радост.
Затова сърцето ми е толкоз наскърбено,
затова в живота си не усещам сладост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

female_sg (Боряна)

Дай Боже по-малко деца да са така на тая пуста земя!
Харесват ми стиховете ти!
Поздрави!

2008-02-27T11:48:26+02:00
Ксиана (Яница Ботева)

Много болка има по земята.
Поздрав за хубавия стих!!!

2007-06-11T14:44:44+03:00
SomethingAndNothing (Незнаен Войн)

Много хубаво и тъжно!

2007-05-25T10:53:24+03:00
Thistle (Теди Савчева)

Тъжно, но истинско!

2007-05-25T10:40:08+03:00